American
Economic Translation
Institute
Thank you for your interest in The American Economic Translation Institute

Основите на съвременните социални науки бяха положени през осемнадесети век. До преди тези времена намираме
само история. Разбира се, писанията на историците са пълни с предположения, които претендират да са валидни за
всички човешки действия, независимо от време и обществена среда, и дори когато те изрично не излагат такива тези, те
непременно базират разбирането си на фактите и техните тълкувания на презумпции от този тип. Но нямаше направен
опит за изясняване на тези мълчаливи предположения от специален анализ.
От друга страна надделяваше убеждението, че в областта на човешкото действие няма друг критерий, който да се
използва освен този за доброто и злото. Ако една политика не е достигнала своите цели, нейния провал се приписва на
моралната недостатъчност на човека или на слабостта на правителството. С добри хора и силни правителства, всичко се
считаше за осъществимо.
След това, през осемнадесети век дойде радикална промяна. Основателите на Политическата Икономия откриха
закономерност в действието на пазара. Те откриха, че на всяко състояние на пазара съответства определено състояние
на цените, и че една тенденция за възстановяване на това състояние, се проявява винаги, всеки път, когато нещо се
опита да го промени. Това прозрение отвори нова глава в науката. Хората с удивление проумяха, че човешките действия
бяха отворени на изследване от други гледни точки различни от тази на моралната преценка. Те бяха принудени да
признаят една зависимост, които те сравниха с това, с които вече бяха запознати в областта на природните науки.

От дните на Кантилон, Хюм, Физиократите и Адам Смит, икономическата теория направи непрекъснат –но все пак
непостоянен - напредък. В хода на това развитие тя се превърна в много повече от теория на пазарните операции в
рамките на едно общество, основано на частната собственост върху средствата за производство. Тя е от известно време
обща теория на човешкото действие, на човешкия избор и предпочитание.

                                                                                               ll         

Елементите на социалното опознаване са абстрактни и не могат да се  редуцират до някакви конкретни изображения,
които могат да се възприемат от сетивата. За да ги направи по-лесни за визуализиране човек обича да прибегне до
метафоричен език. За известно време биологичните метафори бяха много популярни. Имаше писатели, които
преумориха тази метафора до смехотворни крайности. Ще е достатъчно да се цитира името на Лилиенфелд. [1]
Днес механистическата метафора се употребява много повече. Теоретичната основа за прилагането и се намира в
позитивистичния възглед към социалните науки. Позитивизмът безгрижно отмахна настрана всичко, което историята и
икономиката учеше. В очите му, историята просто не е наука; икономиката е специален вид на метафизиката. На
мястото на двете, Позитивизма постулира една социална наука, която трябва да бъде изградена чрез експерименталния
метод, толкова идеално приложен, колкото в Нютоновата физика. Икономика трябва да бъде експериментална,
математическа и количествена. Нейната задача е да измерва, защото науката е измерване. Всяко твърдение трябва да
бъде отворено за проверка от факти.
Всяко едно предположение на тази позитивистична епистемология е грешно.
Социалните науки като цяло и икономиката в частност не могат да се основават на опит в смисъла, в който този термин
се използва от природните науки. Социален опит е исторически опит. Разбира се, всеки опит е опитът от нещо отминало.
Но това, което отличава социалния опит от това, което формира основата на природните науки е, че той винаги е опит
на една комплексност от явления. Опитът, на които природните науки дължат целият си успех е опитът на
експеримента. В експериментите различните елементи на промяна се наблюдават в изолация. Контролът върху
условията на промяна предоставя на експериментатора  средствата на възлагане на всеки ефект неговата достатъчна
причина. Без отношение към философския проблем той процедира към натрупването на "факти". Тези факти са тухлите,
които ученият използва в изграждането на своите теории. Те съставят единственият материал, на негово разположение.
Неговата теория не трябва да бъде в противоречие с тези факти. Те са крайните неща.
Социалните науки не могат да се възползват от експерименти. Опитът, с които те трябва да се справят, е опит на
комплексни явления. Те са в същото положение, в което би била акустиката, ако единствения материал на учения би бил
изслушването на концерт или шума на водопада. В днешно време е модно да се стилизират статистическите бюра като
лаборатории. Това е подвеждащо. Материалът, който статистиката предоставя, е исторически, това означава резултат от
комплексност на сили. Социалните науки никога не се радват на предимството да наблюдават последствията на
промяна на един единствен елемент, докато всички други условия остават същите.
От това следва, че социалните науки никога не може да се ползват опита, за да проверят твърденията си. Всеки факт и
всеки опит, с които те трябва да се занимават, е отворен за различни интерпретации. Разбира се, опитът с комплексни
явления никога не може да докаже или опровергае едно твърдение по начина, по който, един експеримент доказва или
опровергава. Ние нямаме какъвто и да е исторически опит, чийто значение се разглежда по същия начин от всички хора.
Няма съмнение, че досега в историята само народите, които са основали техния социален ред на частната собственост
на средствата за производство са достигнали донякъде по-висок етап на благосъстояние и цивилизация. Въпреки това,
никой не би разгледал това като неоспоримо опровержение на социалистическите теории. В областта на природните
науки има също и различия в мненията относно тълкуването на комплексни факти. Но тук свободата на обяснението е
ограничена от необходимостта да не се противоречи на твърденията, задоволително проверени от експерименти. При
тълкуването на социални факти не съществуват такива ограничения. Всичко може да се твърди, за тях при условие, че не
сме ограничени в границите на принципите, за която логическа природа, възнамеряваме да говорим по-късно. Тук обаче
ние вече трябва да споменем, че всяка дискусия за смисъла на историческия опит, неусетно преминава в обсъждане на
тези принципи, без някакви допълнителни позовавания на опит. Хората може да започнат от обсъждане на урока, който
може да се научи от вносните мита или от Руската Съветска система; те много бързо ще се обсъждат общата теория на
между регионалната търговия или не по-малко ясната теория на социализма и капитализма.
Невъзможността за експериментиране означава едновременно и невъзможност за измерване. Физикът трябва да се
занимава с величини и цифрови отношения, защото той има правото да се предположи, че някои неизменни отношения
между физичните свойства остават в сила. Експериментът му дава числената стойност, която трябва да бъде поставена
върху тях. В човешкото поведение няма такива постоянни отношения, няма стандарт, който може да се използва като
мярка и няма експерименти, които могат да докажат закономерности от този тип.
Това което статистикът установява изучавайки отношенията между цените и предлагането или между търсенето и
предлагането е единствено от историческо значение. Ако той установи, че ръст от 10% в предлагането на картофи в
Атлантида в годините между 1920 и 1930 е последван от спад в цената на картофите с 8%, той не казва нищо за това
какво се е случило или може да се случи с промяна в предлагането на картофи в друга страна или по друго време. Такива
измервания както тези на еластичността на търсенето не могат да бъдат сравнени с измерванията на един физик,
например, специфичната плътност или теглото на атомите. Разбира се всеки осъзнава, че поведението на хората, по
отношение на картофите, както и към всяка друга стока е променливо. Различните индивиди ценят едни и същи неща по
различен начин, и оценката се променя дори и при един и същ човек с променящите се условия. Ние не можем да
категоризираме хората в класове, които реагират по един и същ начин и не можем да определим условията, които
предизвикват същата реакция. При тези обстоятелства, ние трябва да осъзнаем, че статистическият икономист е историк
а не е експериментатор. За социалните науки, статистиката представлява метод за исторически изследвания.
Във всяка наука съображенията, които водят до формулиране на едно уравнение са от не математически характер.
Формулирането на уравнението има практическо значение, защото постоянните отношения, които то включва са
експериментално установени и защото е възможно да се въведат специфични известни стойности във функцията, за да
се определят неизвестните такива. Тези уравнения, следователно лежат в основата на технологично проектиране, те са
не само консумирането на теоретичния анализ, но и отправната точка към практическа работа. Но в областта на
икономиката, където няма постоянни връзки между величините, уравненията са невалидни за практическо приложение.
Дори ако се отървем от всички главоболия, свързани с тяхното формулиране, ние все пак ще трябва да осъзнаем, че те
са без каквато и да е практична полза.
Но главното възражение, което трябва да бъде издигнато към математическото третиране на икономическите проблеми
идва от друго основание: и то наистина не се занимава с реалната механика на човешките действия, но с една фиктивна
концепция, която икономистът изгражда за своите инструментални цели. Това е концепцията за статично равновесие.

За да разбере последиците от промяната и естеството на печалбата в една пазарна икономика икономистът изгражда
една измислена система, в която няма промяна. Днес е като вчера, а утре ще бъде като днес. Не съществува несигурност
за бъдещето, и следователно дейността не включва риск. Но за да стане тази презумпция интересна, сумата на цените
на допълващите фактори на производство се равнява точно на цената на продукта, което означава, че не остава място
за печалба. Но тази фиктивна концепция е не само неосъществима в реалния живот, тя дори не може да бъде
последователно доведена до нейните крайни заключения. Индивидите в този фиктивен свят не биха действали, не би
трябвало да правят избори, те просто биха вегетирали. Вярно е, че икономиката, точно, защото не може да прави
експерименти, е ограничена да прилага тази и други фиктивни концепции от подобен тип. Но употребата и трябва да се
ограничи до целите, на които тя е проектирана да служи. Целта на концепцията на статичното равновесие е изучаването
на характера на отношенията между разходите и цените и по този начин на печалбите. Извън това тя е неприложима, и
заниманието с нея е напразно.
Сега всичко, което математиката може да направи в областта на икономическите науки е да опише статично равновесие.
Уравненията и кривите на безразличие се занимават с едно фиктивно състояние на нещата, които никога и никъде не
съществува. Това което те предоставят е математически израз на определението на статично равновесие. Понеже
математическите икономисти започват от предразсъдъка, че икономиката трябва да се третира чрез математически
правила, те разглеждат изучаването на статичното равновесие като целостта на икономиката. Чисто инструменталния
характер на тази концепция е засенчена от тази обсебеност.
Разбира се, математиката не може да ни каже нищо за начина, по който това статично равновесие може да бъде
достигнато. Математическо определяне на разликата, между което и да е реално състояние и равновесното състояние
не е заместител на метода, по който логичните или не математически икономисти ни дават да проумеем естеството на
тези човешки действия, които непременно ще донесат равновесие, при условие, че по-нататъшна промяна не се среща в
данните.
Заниманието със статичното равновесие е заблудено избягване от изследването на основните икономически проблеми.
Прагматичната стойност на тази равновесна концепция не трябва да се подценява, но тя е инструмент за решаването на
само един проблем. Във всеки случай математическото обяснение на статичното равновесие е просто на заден план в
икономиката.
Случаят е сходен и при използването на криви. Можем да представим цената на една стока като точката на пресичане на
две криви, кривата на търсенето и кривата на предлагането. Но ние трябва да осъзнаем, че не знаем нищо за формата
на тези криви. Ние  знаем цените a posteriori, които приемаме да се точките на пресичане, но ние не знаем формата на
кривата нито в бъдещето, нито в миналото. Представянето от кривите е следователно нищо повече от дидактическо
средство за изобразяване на теоретичната графика и чрез нея правейки я по-лесно разбираема.
Математическият икономист е склонен да разглежда цената или като мярка на стойността или като еквивалент на
стоката. На това трябва да кажем, че цените не се измерват в пари, а те са количеството пари, която се обменят за една
стока. Цената не е еквивалентна на стоката. Една покупка се осъществява, само когато купувача оценява стоката, по-
високо от цената, и продавача я оценява по-ниско от цената. Никой няма право да се абстрахира от този факт и да
приеме еквивалентност там където има разлика в оценките. Когато, която и да е от страните разглежда цената като
еквивалент на стоката сделка не се осъществява. В този смисъл можем да кажем, че всяка транзакция е "сделка" и за
двете страни.

                                                                                              III

Физиците разглеждат обектите на тяхното изследване от външната им страна. Те нямат никакви познания за това какво
се случва в интериора, в "душата" на един падащ камък. Но те имат възможност да наблюдават падането на камъка в
опити и по този начин да открият това, което те наричат закони на падането. От резултатите на такива експериментални
познания те изграждат своите теории, придвижвайки се от специалното към по-общото, от конкретното към по-
абстрактното.
Икономика се занимава с човешки действия, а не като понякога се казва, със стоки, икономически количествата или цени.
Ние нямаме силата да експериментираме с човешките действия. Но ние, бидейки хора сами по себе си, имаме познаване
на това, което става в рамките на действащият човек. Ние знаем нещо за смисъла, което действащите хора придават на
техните действия. Ние знаем защо хората искат да променят условията на живота си. Ние знаем нещо за това
безпокойство, което е крайния стимул за промените, които те носят. Напълно удовлетворен човек или човек, който макар
и неудовлетворен не вижда никакви начини за подобрение няма да действат изобщо.
Следователно, както казва Каирнс, икономистът в самото начало на своите изследвания вече притежава крайните
принципи, управляващи явленията формиращи темата на науката му, докато човечеството няма пряко знание за крайни
физически принципи.[2] Тук се крие радикалната разлика между социалните науки (морални науки, Geisteswissenschaften)
и природните науки. Това, което прави възможни естествените науки е силата да се експериментира, това, което прави
възможни социалните науки е силата да се разбере или проумее смисъла на човешкото действие.
Ние трябва да се разграничим два доста различни вида от това разбиране на смисъла на действието: ние схващаме и ние
разбираме.
Ние схващаме смисъла на едно действие, тоест, ние предприемаме действието да бъде такова. Ние виждаме в
действието стремежа да постигнем цел чрез използването на средства. Замисляйки смисъла на действието, ние го
считаме като целенасочен стремеж за достигне на някаква цел, но не разглеждаме качеството на замислените цели и на
приложените средства. Ние замисляме дейността като такива, нейните логически (праксеологични) качества и категории.
Всичко, което правим в това замисляне е по дедуктивен анализ да разясним всичко, което се съдържа в първия принцип
на действието и да го приложим по отношение на различни видове мислими условия. Това изучаване е обектът на
теоретичната наука за човешкото действие (праксеология) и по-специално на досега най-развитият и клон, икономика
(икономическа теория)
Икономиката следователно не е основана или извлечена (абстрахирана) от опита. Тя е дедуктивна система, започваща
от вникването в принципите на човешката мисъл и поведение. В интерес на истината всичкия ни опит в областта на
човешкото действие се основава и обуславя от обстоятелството, че ние имаме това прозрение в нашия ум. Без това
априори познание и теоремите, извлечени от него не бихме могли изобщо да осъзнаем какво се случва в човешката
дейност. Опитът ни от човешкото действие и социалния живот е предпоставка за праксеологичната и икономическата
теория.

Важно е да бъдем наясно с факта, че тези процедура и метод не са присъщи само за научни изследвания, но са
състоянието на обикновеното всекидневно възприемане на социални факти. Тези априористични принципи и дедукциите
от тях се прилагат не само от професионалния икономист, но и от всеки, който се занимава с икономически факти или
проблеми. Лаикът не процедира по начин, значително различаващ се от този на учения, той просто понякога е по-малко
критичен, по-малко точен в разглеждането на всяка стъпка във веригата на неговите дедукции и затова понякога и по-
уязвим от грешки. Човек само трябва да наблюдава, която и да е дискусия по актуални икономически проблеми, за да
осъзнае, че нейния курс много бързо се насочва към разглеждане на абстрактни принципи, без всякакво позоваване на
опит. Вие не можете, например, да се обсъждате Съветската система, без да се върнете назад към общите принципи и
на капитализма и на социализма. Вие не можете да обсъждате един законопроект за надници и работни часове, без да
се върнете назад към теорията на възнагражденията, печалбата, лихвите и цените, а това означава общата теория на
пазарното общество. "Чистият факт" - нека оставим настрана епистемологичния въпрос дали има такова нещо - е
отворен за различни тълкувания. Тези тълкувания се нуждаят от изясняване от теоретичен поглед.
Икономиката не само не е извлечена от опита, за нея е дори невъзможно да провери своите теореми позовавайки се на
опита. Всеки опит на сложно явление, да повторим, може да бъде и се обяснява по различни начини. Същите факти,
същите статистически цифри се приписват като потвърждение на противоречиви теории.
Поучително е да сравним техниката за боравене с опита в социалните науки с тази в естествените науки. Имаме много
книги по икономика, които, след като са разработили една теория, прилагат глави, в които е направен опит да се провери
разработената теория,  чрез позоваване на фактите. Това не е пътя, по който поема естествения учен. Той започва от
експериментално установени факти и изгражда теорията си използвайки ги. Ако теорията му позволява дедукция, която
предрича състояние на нещата, все още не открито при експерименти, той описва какъв вид експеримент ще бъде от
решаващо значение за неговата теория; теорията изглежда да е потвърдена, ако резултатът е в съответствие с
предсказанието. Това е нещо радикално и значително различно от подхода, възприет от социалните науки.

За да се изправим икономическата теория срещу реалността, ние не трябва да се опитваме да обясним по повърхностен
начин факти тълкувани по различен начин от други хора, така че те да изглеждат като потвърждение на нашата теория.
Тази съмнителна процедура не е начина, по който една разумна дискусия може да се осъществи. Това, което трябва да
направим, е следното: ние трябва да се запитваме дали специалните условия на действие, които сме предположили в
нашите разсъждения, съответстват на онези, които откриваме в разглеждания сегмент на реалността. Една теория на
парите (или по-скоро на непряката обмяна) е вярна или не, без позоваване на въпроса дали действителната
икономическа система в процес на разглеждане използва непряка обмяна или само бартер.

Приложеният метод в тези теоретични априористични съображения, е методът на спекулативните конструкции.
Икономистът - и аналогично лаикът в своите икономически разсъждения - изграждат образ на едно несъществуващо
състояние на нещата. Материалът за тази конструкция е извлечен от вникване в условията на човешкото действие. Дали
състоянието на нещата, които тези спекулативни конструкции изобразяват съответства или би могло да съответства на
реалността е без значение за тяхната инструментална ефективност. Дори нереализуеми конструкции могат да се окажат
ценни, като ни дадат възможността да вникнем в това, което ги прави неосъществими и това, което ги различава от
реалността. Спекулативното изграждане на социалистическото общество е безценно за икономическото разсъждение,
независимо от въпроса дали такова общество може или не може да се реализира.

Един от най-известните и най-често прилаганите спекулативни конструкции е тази на състояние на статично равновесие,
спомената по-горе. Ние сме напълно наясно, че това състояние никога не може да се реализира. Но ние не може да
изследваме последиците от промените, без да се разгледаме един не променящ се свят. Няма нито един съвременен
икономист, който да отрече, че прилагането на тази спекулативна концепция е направило безценна услуга при
изясняването на характера на печалбите и загубите на предприемача и връзката между разходи и цени.

Всички наши икономически разсъждения работят с тези спекулативни концепции. Вярно е, че методът има своите
опасности и лесно се поддава на грешки. Но ние трябва да го използваме, защото това е единственият метод, с който
разполагаме. Разбира се, ние трябва да бъдем много внимателни при използването му.

На очевидният въпрос, как една чисто логическа дедукция от априористични принципи може да ни каже каквото и да е за
реалността, ние трябва да отговорим, че и човешката мисъл и човешкото действие израстват от същия корен, че и двете
са продукти на човешкия ум. Верни резултати от нашите априористични разсъждения са следователно не само логически
неоспорими, но в същото време приложими с цялата си неоспорима сигурност към реалността, при условие, че
включените предположения са дадени в действителност. Единственият начин да се отхвърли едно заключение в
икономиката е да се демонстрира, че то съдържа логическа заблуда. Друг е въпросът дали получените резултати се
отнасят до реалността. Това отново може да се реши само чрез демонстрацията, че включените предположения имат
или нямат какъвто и да е аналог в действителността, която ние искаме да се обясним.

Връзката между историческия опит - за това, че всеки икономически опит е исторически в смисъла, че той е опит от нещо
минало - и икономическата теория е следователно различна от общоприетото. Икономическата теория не е извлечена от
опит. Тя е, напротив, незаменимият инструмент за разбирането на икономическата история. Икономическата история не
може нито да докаже, нито да опровергае учението на икономическата теория. Напротив, икономическата теория е това,
което прави възможно за нас да вникнем в икономическите факти от миналото.

                                                                                             IV

Но за да се ориентираме в света на човешките действия, ние трябва да направим повече от това просто да схванем
смисъла на човешкото действие. Както действащият човек, така и просто наблюдаващият историк трябва не само да
схванат категориите на действие, както го прави икономическата теория, те освен това трябва да разберат (verstehen)
смисъла на човешкия избор.

Това разбиране на смисълът на действието е специфичния метод на историческото изследване. Историкът трябва да
установи фактите, доколкото е възможно чрез използването на всички средства, предоставени, както от теоретичните
науки за човешкото действие - праксеологията и нейната досега най-развитата част, икономиката, така и от природните
науки. Но след това той трябва да отиде по-далеч. Той трябва да проучи индивидуалните и уникалните условия на
разглеждания случай. Individuum est ineffabile. Индивидуалността е дадена на историка, тя е точно това, което не може да
бъде изчерпателно обяснено или проследено обратно до други субекти. В този смисъл индивидуалността е ирационална.
Целта на специфичното разбиране, както се прилага от историческите дисциплини е да проумее смисъла на
индивидуалността чрез психологически процес. Тя установява факта, че сме изправени пред нещо индивидуално. Тя
фиксира оценките, целите, теориите, вярванията и грешките, с една дума, тоталната философия на действащите лица и
начина, по който те са си представяли условията, при които те е трябвало да действат. Това ни поставя в на мястото на
действието. Разбира се, това специфично разбиране не може да бъде отделено от философията на тълкуващия. Тази
степен на научна обективност, която може да се достигне в природните науки и в априористичните науки на логиката и
праксеологията, никога не може да се постигне от моралните или исторически науки (Geisteswissenschaften) в областта
на специфичното разбиране. Можете да разбирате по различни начини. Историята може да бъде написана от различни
гледни точки. Историците могат да се съгласят с всичко, което може да се установи по рационален начин, и въпреки това
да имат широки несъгласия в своите интерпретации. Историята следователно трябва винаги да бъде пренаписвана.
Новите философии изискват едно ново представяне на миналото.

Специфичното разбиране на историческите науки, не е акт на чиста рационалност. То е признанието, че знанието е
изчерпало всички свои ресурси, и че не можем да направим нищо повече, освен да се опитаме, колкото се може по-добре
да дадем обяснение на нещо ирационално, която е неподатливо на изчерпателно и уникално описание. Това са
задачите, които разбирането трябва да постигне. Независимо от това, то е логичен инструмент и трябва да се използва
като такъв. С него никога не трябва да се злоупотребява за целите на вмъкването му в исторически трудове,
обскурантизъм, мистика и други подобни елементи. То не е безплатна харта за безсмислици.

Необходимо е да се подчертае тази точка, защото понякога се случва така, че злоупотребите, на определен тип
историцизми са оправдани от обръщение към грешно изтълкувано "разбиране". Заключенията на логиката,
праксеологията и на природните науки, не може при никакви обстоятелства да бъдат обявени за недействителни от
разбирането. Колкото и силни, могат да бъдат, доказателствата предоставени от исторически източници, и колкото и
разбираем може да бъде един факт от гледна точка на теории, съвременни с него, ако той не се вмества в нашата
обосновка тогава ние не можем да го приемем. Съществуването на вещици и практикуването на магьосничество, са
обилно удостоверени от съдебни производства; и въпреки това ние не ги приемаме. Решения на много съдилища черно
на бяло заключват, че хората са обезценили валутата на дадена страна, като са нарушили платежния баланс, и въпреки
това ние не вярваме, че подобни действия имат такива ефекти.

Задачата на историята не е да възпроизвежда миналото. Един опит това да бъде направено ще бъде напразен и ще
изисква дублиране човешки невъзможно. Историята е представянето на миналото като концепции. Специфичните
концепции на историческите изследвания са типови концепции. Тези типове на историческия метод могат да бъдат
изградени само чрез използване на специфичното разбиране и те имат смисъл само в рамките на разбирането, на които
те дължат съществуването си. Следователно не всеки тип концепция, която е логично валидна, може да се счита за
полезна за целите на разбиране. Една класификация е валидна в логически смисъл, ако всички елементи, обединени в
един клас се характеризират с една обща черта. Класове не съществуват в реалността, те са винаги продукт на ума,
който при наблюдаване на нещата открива подобия и различия. Друг е въпросът, дали класификация, което е логично
валидна и се основава на солидни съображения може да се използва за обяснение на дадени данни. Например, няма
съмнение, че един тип или клас "Фашизъм", който включва не само Италианския Фашизъм, но още и Германския
Нацизъм, Испанската система на Генерал Франко, Унгарската система на Адмирал Хорти и някои други системи може да
се изгради по логически валиден начин и че той може да бъде в контраст с тип, наречен "Болшевизъм", която включва
Руския Болшевизъм и системата на Бела Кун в Унгария и краткия Съветски епизод от Мюнхен. Но дали тази
класификация и изводите, чрез която тя гледа на света от последните двадесет години, разделени в две страни, Фашисти
и Болшевики, е правилният начин да се разберат политическите условия на днешния ден е под въпрос. Можете да
разбирате този период от историята по съвсем различен начин, като използвате други типове. Може да правите разлика
между Демокрацията и Тоталитаризма, а след това да включите в типа Демокрация Западната Капиталистическа
система и в типа Тоталитаризъм да включите Болшевизма, и това което другата класификация определя като Фашизъм.
Дали прилагате първата или втората типизация зависи от цялостната гледна точка, от който виждате нещата.
Разбирането определя класификацията, която ще бъде използвана, а не класификацията разбирането.

Типовите концепции на историческите или моралните науки (Geisteswissenschaften) не са статистически средни
стойности. Повечето от характеристиките, които се използват за класифициране не са предмет на цифрово определяне,
и това само по себе си прави невъзможно изграждането им като статистически средни стойности. Тези типови концепции
(на немски език се използва терминът Ideal-Typus, за да ги разграничи от типовите концепции на други науки, особено на
биологичните такива) не бива да се бъркат с праксеологични понятия, използвани за схващането на категориите на
човешкото действие. Например: концепцията "предприемач" в икономическата теория се използва за да обозначи една
такава специфична функция, каквато е обозначаването на несигурното бъдеще. В това отношение всеки може до
известна степен да се счита за предприемач. Разбира се, задачата на тази класификация в икономическата теория не е
да разграничи хората, а да се разграничи функциите и да обясни източниците на печалбата или загубата. Предприемач в
този смисъл е олицетворение на функцията, която води до печалба или загуба. В историята на икономиката и при
справянето с настоящи икономически проблеми термина "предприемач" означава клас  хора, които са ангажирани в
бизнеса, но които могат в много други отношения да се различават толкова много, че общият термин предприемач
изглежда безсмислен и се използва само с специална квалификация, например голям (среден, малък) бизнес, "Wall
Street", оръжеен бизнес, Немски бизнес и т.н. Типът предприемач, както се използва в историята и политиката, никога не
може да има концептуалната прецизност, която има праксеологичния концептуален предприемач. Никога не срещате в
живота хора, които са нищо друго, освен олицетворение на само една функция. [3]

                                                                                          
   V

Предходните забележки оправдаят заключението, че има коренна разлика между методите на социалните науки и тези на
естествените науки. Социалните науки дължат техния напредък на използването на техните конкретни методи и трябва
да се развиват напред по протежение на линиите, които специалния характер на техния предмет изисква. Те не трябва
да приемат методите на природните науки.

Заблуда е да се препоръчва на социалните науки използването на математиката и да се  вярва, че по този начин те биха
могли да бъдат направени "точни". Приложението на математиката не прави физиката, по-точна или по-сигурна. Нека
цитирам забележката на Айнщайн: "Доколкото законите на математиката се отнасят до реалността, те не са определени,
доколкото те са определени, те не се отнасят до реалността." При праксеологичните предположения нещата са
различни. Те се отнасят с всичката си прецизност и сигурност към реалността на човешкото действие. Обяснението на
този феномен се крие във факта, че и двете - науката на човешкото действие и самото човешко действие - имат общ
корен, т.е. човешкия разум. Би било грешка да се приеме, че количественият подход би могъл да ги направи по-точни.
Всяко цифрово изражение е неточно, поради присъщите ограничения на човешките възможности за измерване. За
останалото, трябва да се обърнем към казаното по-горе за чисто историческия характер на количествените изражения в
областта на социалните науки.

Реформаторите, които желаят да подобрят социалните науки, като приемат методите на природните науки, понякога се
опитват да оправдаят усилията си, цитирайки изостаналото състояние на първо споменатата. Никой няма да отрече, че
социалните науки и особено икономика са далеч от това да бъдат перфектни. Всеки икономист знае, колко много остава
да бъде направено. Но две съображения трябва да се имат на предвид. Първо, сегашното неудовлетворително
състояние на социалните и икономическите условия няма нищо общо с твърденията за неадекватност в икономическата
теория. Ако хората не използват ученията на икономиката, като ръководство за техните политики, те не може да
обвиняват дисциплината за собствения си провал. Второ, ако някой ден стане необходимо да се реформира
икономическата теория радикално тази промяна няма да вземе своята посока по протежение на линиите, предложени от
съвременните критици. Възраженията от тях са напълно опровергани завинаги.


                        [Препечатано от Journal of Social Philosophy and Jurisprudence 7, брой. 3 (Април 1942)]


[1] Вж. например Паул фон Лилиенфелд La Pathologie Sociale  [Социална Патология] (Париж, 1896). ["Когато
правителството взема заем от Къщата на Ротшилд, органичната социология схваща процеса, както следва (" Дейността
на Къщата на Ротшилд, в един такъв случай, е точно подобна на действието на група клетки в тялото, които си
сътрудничат в производството на кръвта, необходима за подхранване на мозъка, с надеждата да бъдат компенсирани
чрез реакция на сиво тъканни клетки, на които се налага да реактивират и да натрупат нови енергийни източници, "Пак
там, стр. 104, "Лудвиг фон Мизес, Социализмът, J.Kahane, trans. (Indianapolis, Ind.: Liberty Classics, 1981).., Стр. 257 n. [Ед]

[2] [John E. Cairnes, Характера и Логически Метод на Политическата Икономика [1875] (New York: Augustus М. Kelley, 1965,
Стр. 89-97 Ед]

[3] За пълнота, трябва да се отбележим, че има и трето използване на термина предприемач в законите, което трябва да
бъдат внимателно разграничено от двете споменати по-горе.
Социална Наука и Природна Наука
 
The AETI translates the best economic texts in the world, publishes them, and distributes them to developing nations.